Основни екскурзии в сборни групи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„По стария Петерхофски път” целодневната екскурзия до Петерхоф с посещение на един от малките дворци или музей в Петерхофския резерват.  Запознаване с фонтаните и каскадите на Долния парк.

 

Петерхоф е любимата крайморска резиденция на Петър Велики, която той с гордост показвал на чуждите си гости и наричал: „Моя приморски Парадиз”. Царят пожелал пътят, водещ от Санкт-Петербург до Петерхоф, да бъде красив и благоустроен. Чужденците го сравнявали с „прелестния преход от Париж до Версай”. Един от съвременниците на Петър І писал: „Това бе много весел път. Той преминаваше покрай много вили, ту тук, ту там пробляскваха загадъчните кули на дворци и изрязаните в тях прозорци”.

 

Долният парк е създаден в началото на 18 век по заповед и по личните чертежи на Петър І в стила на френските градини, със загадъчно оформени тревни площи, с беломраморни, бронзови и позлатени скулпури на брега на Финския залив. „Сред приказните дворци на Версай, Шьонбрун, Потсдам – Петерхоф заема особено място. Често го сравняват с Версай но това е недоразумение. Съвършено различен облик на Петерхоф придава морето. Той сякаш е роден от морската пяна, сякаш е сътворен по заповед на могъщия морски цар” – така описал Петерхоф А.Н. Бенуа.

Главна забележителност на Долния парк са многочислените фонтани и каскади.

„... Фонтаните в Петерхоф са символичен израз на водното царство, потоци от пръски на това море, което се плиска в бреговете на двореца” – продължава Беноа.

 

Предвидено е посещение на един от малките дворци, създадени за почивка и веселие на руските владетели и техните многочислени гости или на един от музеите на територията на Петерхофския резерват.

 

 

„Петровският Петербург” с посещение на Петропавловската крепост и Меншиковския дворец.

 

Екскурзията дава възможност да се придобие представа за епохата на Петър І, за основаването и първите години от живота на младата столица на Русия, основана на бреговете на Нева. Стъпвайки върху паветата на Съборния площад в Петропавловската крепост, Вие ще почуствате духа на Петербург от началото на 18 век, имената на крепостните бастиони ще Ви напомнят за сподвижниците на Петър Велики, които му помагат да изгради новия град „от тъмнината на горите и блатата”.

 

В събора, осветен в чест на Светите Апостоли Петър и Павел, Вие ще имате възможност да видите местата, където са погребани руските императори и императрици след Петър І. Попадайки в Меншиковския дворец – резиденция на първия генерал-губернатор на Санкт-Петербург А.Д. Меншиков, Вие ще се запознаете с начина на живот на богатите велможи от началото на 18 век.

 

С малко повече въображение може да си представите как в двореца са празнувани победите в Северната война. Тук първоначално са приемани чуждите посланици, празнували са венчавката на Петър І и Екатерина І. В този дворец, на светлейшия княз А.Д. Меншиков, по време на първите петровски асамблеи, дами и кавалери облечени по последна европейска мода са пробвали новото за тях питие – кафе, учили са се да танцуват, да водят светски беседи и да спазват новия за тях европейски дворцов етикет.

 

 

„Старинните квартали на Петербург” с посещение на Юсуповския дворец.

 

Санкт-Петербург се слави не толкова с парадните си площади и крайбрежни улици, но и със старинните си градски квартали, където са живели петербургци от различни съсловия: дворяни, търговци, занаятчии, интелигенция, както и хора на изкуството. Тези живописни ъгълчета на стария град имат богата история. До наши дни са се съхранили квартали от XVIII и XIX век, където сградите са запазили почти оригиналния си вид.

В този им вид са ги виждали знаменити руски писатели, поети, художници. Неповторимите образи на миналото ще изникнат пред Вас, напомняйки за блестящото минало на северната столица.

 

Екскурзията завършва с посешение на Юсуповския дворец, принадлежал на едно от най-влиятелните и богати семейства в Русия. Юсупови били в роднински връзки с  управляващата династия Романови. Техният дворец на брега на река Мойа е един от редките дворци, съхранили не само великолепието на парадните зали и апартаменти, в които са живели домакините, но така също и топлината и обаянието на бившите собственици. Този дворец е влязъл в историята на Русия не само като един от най-разкошните дворци  в света, но и кавто място на убийството на Григорий Распутин, необикновено противоречив човек, личност, която остава

неразгадана до днешни дни.

 

 

„Под скиптъра на Романови” с посещение на Храма Воскресения Христова   /Спас на крови/ и Руския музей.

 

В продължение на две столетия Санкт-Петербург расте и се развива под скиптъра на династията Романови като столица на Руската империя. Тук са запазени до наши дни императорските и великокняжевските дворци, където е портичал животът на високопоставените семейства, административните сгради, където се е определяла вътрешната и външна политика на руската държава, православните храмове в които се възнасяли молитви Божии.

 

На гранцата на IX и XX век, на мястото,  където е бил смъртоностно ранен император Александър ІІ, в негова памет е издигнат един от най-необикновенните събори на Санкт-Петербург – храмът Воскресения Христова, който народът нарича “Спас на Крови”. Фрагмети от павираната улица и решетки – неми свидетели на покушението срещу царя – се намират под свода на събора. Храмът е бил съграден като паметник на Александър ІІ със средства, пожертвани от градовете и губерниите на огромната Руска империя. Първото което се набива на очи при влизане в храма е удивителния мозаечен килим, икони и орнаменти, покриващи цялото вътрешно пространство на събора от цокъла до купола.

 

Това е единствения православен храм, чиято украса е една от най-големите мозайки в света. Картини на руските мозаечни майстори могат да се видят и в Руския музей, където е събрана най-голямата колекция от руско изкуство от древни времена до наши дни.

Императорският музей на руското изкуство е бил създаден в края на IX век по заповед на император Александър ІІІ в бившия дворец на великия княз Михаил Павлович – по-малкият син на император Павел І. Дворецът е бил построен по случай бракосъчетанието с великата княгиня Елена Павловна, по проект на архитекта К.И. Роси. Самият стопанин на двореца, както много мъже от рода Романови, е бил изключително военен човек. Неговата съпруга, великата княгиня Елена Павловна се оказала пълна негова противоположност. Тя прекрасно познавала музиката, литературата и изкуството. По нейна инициатива под сводовете на двореца са провеждани литературни и музикални вечери. Тук за първи път са звучали стиховете на поети като Пушкин, Жуковски и Вяземски, произведения на Антон Рубинщейн, историкът Карамзин.     

 

 

„Бисерът на галантния век” с посещение на Царско село, Екатерининския дворец – една от най-красивите извънградски резиденции на 18-ти век.

 

Архитектът Ф.Б. Растрели е сътворил оригинален архитектурен шедьовър в стил на руски барок. Френският посланник, любувайки се на великолепните фасади на двореца с възторг заявил на императрица Елисавета Петровна: „Аз гледам на този разкошен брилянт и не мога да си представя каква среда за него е нужна”. Украсата на парадните зали поразява с изобилие на позлатени резби, огледала, кристални полюлеи. В позлатените зали на двореца, осветени от хиляди свещи са се провеждали балове и маскаради, приеми и тържества послучай победите във войните с Турция и Персия.

 

В поредицата от покрите със злато зали е включена и прочутата Кехлибарена стая, подарена на Петър І от пруския крал Фридрих Вилхем І. Похитена в годините на Втората световна война, тя е възстановена от талантливи руски реставратори и през 2003 година заема своето място в Екатерининския дворец. През миналата година Царско село отбелязва своя 300 годишен юбилей.

 

 

„Парадният  Петербург” с посещение на Исаакиевския събор и Ермитажа.

 

Грандиозният Исаакиевски събор е не просто най-големият православен храм в Санкт-Петербург. Това е неговия символ и неговата гордост. Храмът с височина от 101.5 метра е бил издигнат за 40 години, по проект на френския архитект О. Монферан, превърнал се в основно дело на неговия живот. Днес Исаакиевският събор е четвъртият по големина християнски храм в света, отстъпвайки на катедралата Св. Петър в Рим, катедралата Св. Павел в Лондон и Санта Мария дел Фиоре във Флоренция.

 

За него са написани стихове и песни, той е обект на възхищение на многобройнитетуристи от цял свят, пристигащи на бреговете на Нева. Външният вид и вътрешната украса на храма поразяват въображението, а наблюдателната площадка, разположена на 43 м височина, открива възхитителна панорама към Нева и Санкт-Петербург. Зданието на Исаакиевския събор вече почти два века служи като олицитворение на надежността, важността и величието на Русия.

 

В непосредсвена близост до него се намира императорския Зимен дворец – днес главното здание на Ермитажа. Счита се, че годината за неговото основаване е 1764 година, когато в Петербург от Берлин била доставена колекция от 225 картини на холански и фламандски художници. Платната са били поставени в няколко зали на Зимния дворец, които били наречени с френската дума „Ермитаж”, което в превод означава „пустинно убежище”, „приют на отшелника”.

Дълго време там се събирал ограничен кръг близки приятели на Екатерина ІІ. В своите писма до Волтер тя признава, че на картините се любува само тя и мишките. При император Николай І колекцията на Ермитажа значително се обогатила с нови експонати и музеят станал достъпен за широката публика. Днес това е истинска съкровищница на световното изкуство, в която се съхраняват около три милиона експонати.

 

 

„Всеки желаещ да бъде пуснат ...” с посещение на Кунсткамерата и музея на съвременното изкуство “Эрарта”.     

 

Наименованието на екскурзията води началото си от указа на Петър I за основаването на първия в Русия общодостъпен държавен музей – Кунскамера.

Думата „Кунсткамера” в превод от немски означава кабинет за редките предмети. За първи път отправяйки се зад граница с „Великото посолство” в края на 17 век, Петър І видял много такива кабинети за редките вещи, които били на мода в европейските монарси. Като любознателен човек, той започнал да събира собствена колекция от „монстри и раритети”, не пестейки средства за това. Всички тези вещи станали по-късно основа за създаване на „Господарския кабинет”, а след това се превърнал в първия руски музей. 

 

Изборът за място на зданието на музея е свързано със следната легенда: един ден Петър І разхождайки се по Василиевския остров видял две необикновенни елхи. Клоните на едната така се били врастнали в стъблото на другата, че било невъзможно да се определи кои клони на кое дърво принадлежат. Тази странна картина подсказала на Петър І мястото където да бъде изградено зданието на първия музей на редките предмети в Русия.

 

Кунсткамерата била издигната на Университетския крайбрежен булевард в началото на 18-ти век и станала първия общо достъпен музей в Русия. Петър І заповядал да пускат в музея всички желаещи. За привличане на посетители, те били гощавани с пирожки и чашка водка но само на изхода, след разглеждане на колекцията. По-късно в Кунсткамерата започнали да постъпват екзотични предмети, дрехи, украшения, оръжия, донесени от далечни страни от руски пътешественици. Днес музеят притежава една от най-големите етнографски експозиции в света.

 

Друг не по-малко интересен музей е музеят на съвременното изкуство “Эрарта”.  По техническото си оборудване музеят не отстъплва на редица световно-известни галерии. Този творчески проект има за цел развитието на различни направления в съвременноти изкуство на Русия. Освен живопис, съставляваща основната част на колекцията, в залите на музея са разположени графики, скулптури, както и неочаквани, удивителни, понякога дори шокиращи инсталации. В галериите на “Эрарта” се организират изложби на руски и чужди художници. Посетителите могат да се сдобият както с предмети на изкуството, така и висококачествени копия на изложените творби в музея, които са харесали.

 

*Цените се потвърждават при конкретна резервация