Новодевичи манастир

Манастирът е обграден от назъбена крепостна стена с 12 бойни кули. Той се състои от няколко архитектурни ансамбъла. До средата на ХІХ век, когато населението на Москва бързо нараства, манастирът маркира южния край на града.

Той е основан през 1524 година от цар Василий ІІІ по повод превземането на Смоленск, владян до тогава от Литва и е изпълнявал ролята не само на духовен център но и на отбранително съоръжение. Манастирът е със стратегическо местоположение – на пътя към Смоленск и Литва. И тъй като е основан от руски цар, той заема изключително висока позиция в йерархията на Руската Православната Църква в Русия. Скоро след основаването си, той е превърнат в женски манастир за дами с благородно потекло. Днес от първоначалните сгради не е останало почти нищо. Манастирът претърпява тежки разрушения в „смутните времена” (1598 – 1613 година) – периодът който завършва с поемането на властта на първия представител на династията на Романови. Днешния си облик той получава през ХVІІ век, когато е преустроен и допълнително укрепен.

Една от първите знатни дами, които са били заточени в манастира, е Ирина – съпруга на слабоумния цар Фьодор и сестра на Борис Годунов, превърнала се в тема на известната едноименна творба на Мусоргски. Той е властен болярин, упражняващ силно влияние върху царя. След смъртта на царя всички очакват на престола да се възкачи Борис Годунов, но вместо да се обяви за цар, той решава да се оттегли заедно със сестра си в Новодевичи манастир. Тук Годунов изчаква благоприятния момент и поема властта едва когато духовенството и гражданите му предлагат да се възкачи на престола. Той е избран за владетел в Смоленския събор на манастира. За съжаление управлението на Борис Годунов съвпада с периода на т.н. „смутни времена” и е обречено на пълен неуспех.

През следващия век Новодевичи манастир е обитаван от още една знатна особа – София – сестрата на Петър Велики, която управлява страната като регент от 1682 до 1689 година. По това време в манастира се развива бурна строителна дейност. Властолюбивата София обаче не пожелава да се откаже от престола в полза на брат си Петър І след навършване на пълнолетие. Той е принуден със сила да я свали от власт и да я заточи в Новодевичи манастир.

Дори така обаче Петър не съумява да обуздае амбициите на сестра си, която въпреки че е затворена в килия, успява да организира бунта на стрелците (наемни войници от руската войска). Той е потушен с изключителна жестокост от Петър І, като участниците са обезглавени, а телата им са окачени по стените на манастира, пред прозорците на София. Разлагащите се трупове висят една година пред очите на сестра му.

Друга важна особа обитавала Новодевичи манастир е първата съпруга на Петър І – Евдокия. Смятайки я за изключително досадна царят я изпраща в манастир първоначално в отдалечения Суздал. След смъртта му тя се завръща в Москва и прекарва последните години от живота си в Новодевичи, където е и погребана.

В манастира се влиза през аркада увенчана от Преображенската църква – бестящ образец на московския барок. От лявата страна е билетната каса, откъдето можете да купите билети за изложбите на манастира. Сградата от дясно е къщата на Лопухина, в която от 1727 до 1731 година е живяла Евдокия. София е била затворена в постройката, разположена в отдалечения десен ъгъл край северната стена, която днес е превърната в караулно помещение. Над манастира се издига зданието на огромния петкуполен събор на Смоленската Света Богородица издигнат от Алексей Фрязин и осветен през 1525 година. При построяването му за модел е бил използван Кремълският Успенски събор.

В него ще видите възхитителен иконостас с 84 дървени колони и икони датирани от периода ХVІ – ХVІІ век. В събора са гробниците на София и Евдокия. Между изтъкнатите творци създали иконите е известния московски зограф от ХVІІ век Симон Ушаков. Една интересна история разказва, че по време на войната от 1812 година, именно този събор е трябвало да бъде разрушен по заповед на Наполеон. Храмът е запазен благодарение на една самоотвержена монахиня, която успява да изгаси фитила точно преди взрива.

От дясната страна на събора е Успенската църква и трапезната палата построена през 1687 година и реконструирана след пожара от 1796 година. Именно тук са се хранели монахините с благородническо потекло.  И ако един манастир може да има символ, различен от икона, то тогава символът на Новодевичи манастир е богато украсената камбанария, която се издига над източната му стена. Тя е висока 72 метра и се състои от шест пищно декорирани нива. Нейният позлатен купол се забелязва от огромно разстояние.           

от Fodor'