Забележителности на Московския Кремъл

 Успенски Събор

Извисяващият се над Съборният площад храм е една от най-древните постройки в кремълския ансамбъл. Той е създаден по образец на Успенския събор в старинния руски град Владимир в периода между 1475 и 1479г. Дело е на италианския архитект Аристотел Фиорованти, който е живял дълги години в страната, изучавайки традиционната руска архитектура. Увенчано от пет позлатени купола, зданието изглежда строго и тържествено. Този храм е поразително просторен – вътрешността му е обляна от светлина, проникваща през двата реда тесни прозорци.

В храма се намират множество редки древни произведения на изкуството като иконата на Владимирската Богородица (XIв.), Св. Георги  (XIIв.) и Троица (XIVв.). Украсеният с дърворезба трон вдясно е принадлежал на Иван Грозни, а позлатеният трон в отдалечения ляв ъгъл бил предназначен за царицата. До революцията през 1917г. Успенският събор е бил най-важният руски храм. Именно тук са се провеждали тържествените церемонии при коронясването на царете – традиция, която се запазва дори след преместването на столицата в Санкт-Петербург

Архангелски Събор

Този петкуполен събор е построен по поръка на Иван III (известен като Иван Велики), по време на чието царуване в Москва и особено в Кремъл, се развива бурна строителна дейност. Храмът е издигнат в периода между 1505 и 1509г. на мястото на древна църква със същото име. Той е създаден по проект на италианския архитект Алевизо Нови. Пищната украса на сградата носи характерните черти на италианския Ренесанс.

Те личат особено ясно в оформения като раковина фронтон. Храмът е гробница на руските князе и царе до 1712г., когато за столица е обявен Санкт Петербург. Тук има 46 гроба, като най-древен е този на Иван Калита (Иван Скъперника), умрял през 1340г. Върху стените и колоните на храма са изобразени сцени с исторически сюжети – фигури на воини, византийски императори, киевски, владимирски, новгородски и московски князе

Благовещенски Събор

Този забележителен образец на руската архитектура съчетава в единно цяло изкуството и религията на цели три столетия. В миналото съборът е изпълнявал ролята на домашна църква на московските владетели. Основите му са положени през XIVв. През XVв. на мястото изниква триъгълна тухлена църква в ранномосковски стил. Частично разрушена от пожар тя е престроена при управлението на Иван Грозни. Оттогава датират и шестте й позлатени кубета. Югоизточният вход на храма е построен специално за цар Иван, тъй като заради шестте си брака не е имал право да влиза в храма през главния вход. Блестящите фрески от 1508г. са дело на руския художник Феодосий. Подът на храма е облицован с ахатовитен яспис, дар от персийския шах

Цар Камбана

Тази камбана (колокол) освен, че е най-голямата, със сигурност е и най- безмълвната в целия свят. Всъщност никой никога не е чувал нейния звън. Поръчана през 1730г., камбаната е повредена още при отливането й. Тя тежи повече от 200 тона и е висока 6 м. От външната страна е украсена с барелефи, на които са изобразени цар Алексей Михайлович и царица Анна Ивановна

Цар Топ

Цар-топ, най-голямото оръдие /пушка/ в света, също как-то и Цар – камбана никога не е изпозван. Топът е отлят през 1586 г. от майстора Андрей Чохов. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешниеят лафет е създаден през 1835 г. и е декоративен.

Оръжейната палата

Оръжейната палата е най-старият и най-богатият дворцов музей. Той е основан през 1806г. като Императорски дворцов музей. Първоначално в състава му са били включени три императорски съкровищници: дворцовата съкровищница, където се съхранявали царските регалии и подаръци; конюшенная казна, в която са били изложени парадните украшения за конете и каляските, използвани от руските царе при тържествени церемонии; оръжейната сбирка – колекция от оръжия, предмети на въоръжението и други ценни експонати, събирани от главните арсенали и оръжейни складове в страната.

Днес колекцията се състои от близо 4000 експоната, датиращи от периода между XIIв. и 1917г. Тук е изложена сбирка от редки сребърни предмети от XVIIв. Обиколките на Оръжейната палата обикновено започват от втория етаж. Залите от VI до IX са на първия етаж, а тези от I до V – на втория. В зала I са изложени сребърни и златни предмети от периода XII – XIXв.

В зала II е изложена колекция от ювелирни изделия, датиращи от периода XVIII – XXв. Именно тук е изложена и сбирката от яйца на Фаберже. В зала III са изложени ориенталски и западноевропейски оръжия. В зала IV се съхранява колекция от оръжия и предмети на въоръжението от периода XII – XIXв. Тук са изложени и сабите на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, националните герои, освободили Москва от полските нашественици през смутното време.

В зала V са изложени златни и сребърни предмети, дарени на руските царе от чужди страни. В зала VI са изложени разкошни царски, патриаршески и митрополитски одежди. Те са ушити от коприна, кадифе и брокат, украсени със златни бродерии и инкрустации от скъпоценни камъни и перли. В зала VII се намират царски регалии и тронове. Най-стар е облицованият със слонова кост трон на Иван Грозни. Тук е изложен и първият трон на Петър Велики. Тук е и трона, подарен на цар Борис Годунов от персийския шах Абас. Той е с фина позлата и е инкрустиран с повече от 2 000 скъпоценни камъка и перли.

В зала VIII се намират украшения за коне от периода XVI – XVIIIв. В зала IX се намира удивителна колекция от дворцови каляски. Най-старият експонат е подарен на цар Борис Годунов от крал Джеймс I. Най-атрактивният експонат от колекцията е френската карета на Екатерина Велика.

Елмазения фонд

Тази уникална колекция от диаманти, бижута и скъпоценни камъни в Кремъл е уредена през 1922г. от младото съветско правителство. Експонатите, които са изложени тук, датират от XVIIIв. до наши дни. Най-забележителни са диамантът Орлов, подарен на Екатерина Велика от верния й поданик граф Орлов и диамантът Шах. Той е подарен на цар Николай I от персийския шах през 1829г

от Fodor's